Нюкасъл шокира „Олд Трафорд“ след 41 г.

Манчестър Юнайтед продължава неубедителното си представяне и вече четвърти мач няма победа във Висшата лига. В среща от 15 кръг „червените дяволи“ записаха домакинска загуба с 0:1 от Нюкасъл.

 

Единственото попадение в мача беше реализирано от Йоан Кабай в 61-ата минута. Муса Сисоко проби по дясното крило, навлезе в наказателното поле и върна назад към Кабай, който прати топката във вратата на Давид де Хеа.

 

Попадението на Кабай дойде малко, след като Патрис Евра с глава прати топката в гредата на вратата на Тим Крул. Холандският вратар на „свраките“ спаси удари на Хавиер Ернандес и Аднан Янузай, а попадение на Робин ван Перси беше отменено заради засада.

 

Това беше първа победа за Нюкасъл на „Олд Трафорд“ от 1972 г., а Манчестър Юнайтед записа две поредни домакински загуби за първи път от 2002 г. „Червените дяволи“ са на 12 точки от лидера Арсенал.

Манчестър Юнайтед с две поредни домакински загуби за първи път от 2002 г.

Тризначките искат по 1 милион на калпак, за да се снимат голи

Хонорарите ни не са тлъсти, в друга държава щяхме да сме баровки, гракнаха в един глас Вяра, Надежда и Любов!!!Живеем добре, нормално и хонорарите, които сме взели не са тлъсти. Ако бяхме в друга държава, щяхме да бъдем баровки, но в България – не можем, парите не са много.

Това казаха тризначките от Благоевград в студиото на Нова телевизия, както обикновено в един глас. Всяка една от тях би влязла в нов риалити формат само ако 200 хиляди лева е хонорарът само на една от тях. 

Ние сме машина за пари ,спасяваме телевизиите от фалит, ако не сме ние, вестниците също ще фалират, твърдят трите. Компромис да се снимаме голи ще направим само ако сумата е добра. Можем да спасим „Плейбой” от фалит, ако ни снимат, предложиха се те на известното мъжко списание. Те обаче поискаха по милион лева за всяка.

Нямаме никакъв силикон, всичко по нас е естествено и не мислим да си правим операции, съжаляваме пластичните хирурзи, уточниха детайли от физиката си девойките.

С парите от наградата на „Биг брадър” построихме къща в Сандански, разказаха те в какво са инвестирали сумата от наградата. Платихме и дадените от Тодор Живков на майка ни два апартамента, защото е многодетна, разказаха те. 

Общината в Благоевград си търси пари за наем от тези два апартамента, но няма договор на основание на който да се искат от нас тези 32 хиляди лева, затова спечелихме делото на първа инстанция, обяви Надежда. 

Сега се издържаме като имената ни работят за нас, свързваме едни хора с други, печелим от това. Продадохме и апартаментите от кооперацията в Сандански, макар че през 2008 година ни удари кризата. Но не сме квачки, както твърдят някой, не сме и скандалджийки, твърдят трите пак в един глас. 

Цената на секса - 10 000 българи годишно стават жертва на трафик

Една на всеки 4 жени в България е потенциална жертва на трафика на жени , което е около 12 пъти повече в сравнение със страни като  Русия, Румъния и Беларус.  Това са данни, получени от дългогодишни  изследвания по темата.
Американската документалистка, родена в България Мими Чакърова, автор и на едноименния филм („The price of sex”), в продължение на 8 години прави проучвания, които по-късно заснема. Филмът печели почти всички европейски награди за документално кино. Премиерата за България се състоя на 29 ноември 2013г. в София, и беше придружена от изложба на Валентина Миланова,посветена на същата тема.
Резултатите от изследванията на българката показват следното:
След падането на комунистическия режим през 1989г. настъпва трайно обезлюдяване на селата и малките градове. „Цяло поколение жени са изправени на кръстопът - да прекарат живота си в мизерията или да емигрират в търсене на по-добри алтернативи”.  Заминаването обаче крие своите рискова и капани, в които попадат много млади момичета.  Именно годините след 1989г. се оказват години на бум в трафика на жени не само у нас, но и в бившите съветски републики.
По данни на изследването Молдова е страната с най-голям „износ” на женска плът, следвана от Русия, Украйна и България. Жените, станали жертва на трафика, намират своя „нов дом” основно в пределите на Турция и Дубай.  Изследванията показват, че именно бедността е основен фактор, допринасящ за разрастването на този вид „търговия”.
Мими Чакърова заминава за Америка през далечната 1990 г.  Двадесет години по-късно, когато се връща в родния си град, тя открива, че той отдавна не е същият. Улиците са празни, възрастните хора – починали, а от младите няма и следа. Както сама тя се изказва „За момичетата от моето поколение е дошло времето на мръсното сексуално робство”. Бедността е принудила и тях да тръгнат по онзи път, който води до катастрофален край.
Във филма могат да се видят кадри, които са повече от тревожни. Жени, жертви на трафика, разказват за своя злочестен опит. Техните разкази показват реалността от другата , тъмната страна.
Споделят, че всичко започва с предложение за работа. Практиката е да се предлага работа предимно като сервитьорка за безкрайно много пари. Изправени пред алтернативата да живеят в крайна бедност до края на дните си, момичетата приемат без да се замислят. Най-стряскащото е, че те биват „продавани” от други жени – понякога техни собствени роднини, друг път – семейни приятели, съседи и т.н. Примамват ги с високата заплата, която ще получават, като им казват, че ще работят в Москва, а после (както споделя и едно от момичетата) „когато слязох от самолета, се оказах в Турция”. Паспортите се отнемат под претекст, че са необходими за изкарване на виза и други документи, касаещи бъдещето работно място (отговорността, за които се поема от „работодателя”). Следва живот в подобие на тъмничен затвор – стаи без прозорци.
Веднъж попаднали там, измъкване няма. Те се превръщат в собственост на сводника, а за заплащане и дума да не става – всичко припечелено отива в неговите ръце.
Оказва се, че в Турция проституцията е легализирана и нещо повече – доста търсена услуга. Причините за това се крият в религиозните императиви – забраната за сексуална близост преди брака. По тази причина и клиентите са в доста широк възрастов диапазон. По думи на една от жертвите най-младият е бил на 12 г.(заведен в бардака от баща си), а най-възрастният на - 83г.
Момичетата споделят, че клиентопотокът е достигал до 50 клиента на ден. Жертвите биват обучавани на английски език, но само за нуждите на бизнеса. Първите изрази, които научават са “How much?”,за да проверят колко е готов да плати клиентът и дали желае да използва предпазни средства (презерватив). Цената на услугата варира, като зависи основно от произхода на момичето. Най-евтини са китайките, следвани от афро-американките. Момичетата от Европа (особено рускините) се приемат като „по-елитни” и тяхната цена е значително по-висока. Заплащането стига до 1000 долара на вечер.
По време на Рамадан религията не позволява  мъжете да имат интимна близост с други жени освен със съпругите си и това е времето за „почивка” на жертвите. Именно тогава (по разказ на едно от момичетата във филма) се стига и до крайности. Тя е направила опит за самоубийство, скачайки от третия етаж. Успява да оживее, но бива частично парализирана. След престой в болница и определен набор от операции, тя отново бива върната на работа. Клиентите й не са се интересували от физическото й състояние (парализата), а самата тя се е чувствала безпомощна, защото вече дори не може (чисто физически) да направи втори опит за самоубийство.  По думи на представители на организациите Кампания А21и движението към „Дъщерите на България” средната продължителност на живота след старта на тази „кариера” е 7 г.  Причините за това са главно две.
Първата – безсилието на момичетата да избягат води до трагично примирение при едни от тях, които свикват да живеят с мисълта, че това е тяхната съдба и нищо не може да се направи по въпроса. Други обаче, далеч не могат да свикнат с тази мисъл. Те прибягват до действия, подобни на тези на младото парализирано момиче – бягство чрез смърт.
Втората причина е убийството. Ако се опитат да  избягат, много от тях биват убити. Няма статистически данни за регистрираните убийства, защото телата изчезват безследно, като следите биват умело заличени. Друг съществен проблем е, че никой не търси изчезналите момичета – нито техните роднини и близки, останали в родината, нито местните власти, защото самите момичета не са имали адресни регистрации.
По време на проучванията, които прави, авторката на филма решава да се приближи максимално до „местопрестъплението”, внедрявайки се в тези среди. Благодарение на свой приятел турчин тя успява да си уреди близка „среща” със замесените лица. Облича се като проститутка и влиза в конкретен турски бар, намиращ се в квартала на червените фенери в Истанбул – свърталище на проститутки, сводници и клиенти, мястото на покупко-продажбата на тези услуги. Мими Чакърова е наясно, че ако я хванат – край с нея. Планът й е да се предложи на работодателя (сводника), следвайки съвета на своя приятел, а именно да иска по-високо заплащане, за да бъде изгонена от самия сводник (единственият начин да излезе невредима от там). В бара тя е със скрита камера, закрепена в косата. Кадрите, които се виждат във филма от този момент са наистина плашещи.
Но това не се случва само в близка Турция. Подобно положение са наблюдава и в Дубай и Гърция.
В Гърция авторката на филма разговаря с адвокат. Той й разкрива жестоката истина – в цяла Европа полицията е в близки партньорски отношения с трафикантите. Това бива заснето и от камерите на българката – на улично кръстовище в Атина се виждат едновременно трафиканти, сводници, проститутки и полицейско управление и всеки от тези субекти си „върши работата” необезпокояван от другия.


В Дубай ситуацията е сходна. По статистически данни там на една жена се падат трима мъже. От тази гледна точка отношението към жените, жертви на трафика, е една идея по-добро. За разлика от другите места, където тази услуга се предлага в по-крайните, маргинализирани територии, то в Дубай това се случва в елитни хотели и заведения, а жените са облечени в скъпи тоалети. Но и тук полицията си затваря очите пред този проблем.  В Дубай проституцията и трафикът на жени не се свързва толкова със секса, колкото с властта и парите. Една от жертвите, попаднала там споделя, че клиентите, които е обслужвала били всякакви – араби, пакистанци, молдовци, руснаци, американци, индуси, англичани – „всякакви”. Понякога й се налагало да обслужва по 30 души на вечер. Момичето разказва, че е забременяла още от първия си клиент. Сексът с бременни било доста скъпо удоволствие, затова вместо да я „освободят”, клиентите й се увеличили. Отговорничката в бардака, в който работела, й подарила походно легло. Тъй като коремът на бременната бил доста голям, на леглото наставничката й изрязала дупка, за да може той (коремът)  да потъва, за по-голямо удобство на клиента, докато обслужва нуждите си. Разказвайки тази ситуация, тя допълва „ Клиентът си беше платил  и трябваше да си разтварям краката. Ако не се подчинях и откажех, можеха да ме хвърлят от петнайсетия етаж, да ме удавят в океана или да ме заровят живя в пясъка и никой нямаше да ме потърси...” Вика (така се казва жертвата) успява да се измъкне след раждането на детето (момиченце), но се налага да остави дъщеря си там.
Интересен е случаят и на нигерийските жени. Те силно вярват във вуду магиите и проституират, за да се спасят. Според тях, ако се опитат да избягат, вещиците ще избият семействата им.
Не на последно място – гледната точка на самите трафиканти – търговците на женска плът. Авторката на филма успява да се свърже с двама, които склоняват да говорят с гръб към камерата.  Те твърдят, че не принуждават нито едно момиче насила. Всички са там по свое желание, а самоубийствените им инициативи са в следствие на любовно разочарование. Някои от тях се пропивали и сами се погубвали. Трафикантите твърдят, че гледат на жените с респект и уважение – те са работещи жени. Предпочитанията им са главно към рускините, защото били добри и опитни във вършенето на подобна работа.

А ето и как стоят нещата за България:
На премиерата на филма присъстваха представители на организацията Кампания А21. Нейният главен клон е в Англия, но има 7 офиса в 6 общо страни. Основната цел на тази неправителствена организация  е именно  борбата с трафика на хора. Представителите споделиха, че конкретната им работа се съсредоточава в 4 главни области – превенция ( на доброволческа основа), подкрепа (чрез осигуряване на защитени жилища), правосъдие ( работа с голям адвокатски екип) и партньорство с местната власт. Те от своя страна съобщиха, че към момента данните сочат следното :

1 на всеки 100 хиляди трафиканта бива някога осъден


1-2% от жертвите успяват да се измъкнат и биват спасени.


12г. – средна възраст на хората, станали жертва на трафика.


Близо 65 % от жертвите на трафик в България са на възраст от 18 до 24г.
Според изследване на асоциация "Анимус" 10 000 българи годишно стават жертва на трафик.

На събитието присъства и представител на движение към организацията „Дъщерите на България”. Тя разказа част от своите наблюдения в хода на различни изследователски проекти. По думите й стана ясно, че  най-голям процент от хората станали жертви на трафика са живеели в приюти и сиропиталища. „Никога не съм виждала българка проститутка, която да не е живяла в сиропиталище. Сиропиталищата са донорите на тази индустрия. Децата, които живеят там нямат нищо – те не познават цената на човешкия живот. Но не са жертви само момичетата. При момчетата моделът е същият”. Като най-засегнати райони в страната тя посочва Сандански, Пазарджик и  Ботевград.
И продължи да разказва: „Питаме децата там „какво значи любов”, а те казват секс. Питаме кой е начело на сиропиталището и имат ли връзка с нея, а те казват „Не. Тя ме продаде”. ” Най-страшен беше разказът за малко село в близост до гр. Сандански (не се сети за името): „Ако отидете там ще видите по улиците голи деца между 2 и 7 г. Тези, които са на 12 и повече, вече проституират. Случвало се е да попитаме дете къде е майка му и защо е само, а то да ни отговори „Не знам. Нямам майка, но нейната (посочва друго дете) ме гледа”. Много е страшно”. Движението има за цел да създаде отношения на близост с жените, продаващи женска плът, а също и с потенциалните жертви на тази индустрия. Превенцията, на която наблягат, е посещение на такива домове и информиране на децата.
Представители и на двете организации споделиха, че за България е много характерно „брандирането” на момичетата. Правилата са следните:
Трафикантът се свързва с жертвата. Обикновено това става чрез интимна близост- започва връзка с жертвата, която на своя страна не подозира нищо. Кара я да си татуира неговото име някъде по тялото, дадена българска поговорка или нещо друго, което да е натоварено с конкретна религиозна символика. Това е своеобразният „знак” на трафиканта. По този начин се разбира от къде е „стоката”. След това я увещава да заминат. Има различни начини, като най-фрапиращият беше – трафикантът се сгодява за момичето и я кара да заминат да работят за кратко в чужбина, за да съберат достатъчно, за да си направят хубава сватба. След това я продават. Понякога актът на покупко-продажбата се осъществява изцяло в рамките на страната, като жертвата остава да работи в пределите на България. В някои от случаите трафикантът е собственият мъж на жертвата. Той я продава, но продължава да живее с нея.

Апелът към всички е: Нека всеки се обединим около каузата, защото това са нашите дъщери, сестри, внучки и приятелки...

Хастара краде джип за 10 сек

Безскрупулен единак и зъл гений. Така в ъндърграунда описват 29-годишния Асен Колев-Хастара. Легендарният автокрадец няма много приятели, но един от най-верните му съратници е друг апаш с голяма слава - Павлин Петров. Двамата са "звездите" на новото поколение, за което автоелектрониката няма тайни. Наскоро Асен Колев бе задържан след 7-месечно издирване в столичния кв. "Симеоново". 9 г. по-големият от него Пери обаче още е в неизвестност.През април Хастара блъсна колата на тогавашния и.д. председател на ДАНС Константин Казаков на бул. "България", инцидент са който съобщи първо БЛИЦ. Месец по-късно МВР бе на косъм да го спипа, но Хастара се измъкна от ареста, изблъсквайки полицейския "Опел Астра" от пътя.

Ако искаш луксозна лимузина, обърни се към Хастара и Пери. Те са боговете на отварянето на тези коли" - това изречение се носи като мантра из софийския ъндърграунд през последните 4 г., разкрива в свое разследване "Стандарт". Ако досега някой се е чудил защо джиповете БМВ Х5 са най-крадените автомобили в София, то не е, защото са супер популярни или охранителната им система е най-слаба. Просто "злият гений" Хастара има слабост към тази марка, твърдят запознати. Разбира се, фетишът си е фетиш, но клиентите поръчват и други немски коли - най-често "Ауди" и "Мерцедес". Легендите за Хастара обаче винаги се въртят около БМВ.

Бивши полицаи разказват как Асен си харесал искрящо бял джип X5, паркиран до "Църна Маца". 3 часа говорил само за "красавеца", но като отишъл до мотела да го краде, БМВ-то вече го нямало. Хастара обаче не мирясал, тръгнал да търси друга плячка и след няколко часа подкарал същото бяло БМВ. Друга легенда разказва как с Пери подкарали бяло Ауди А8, паркирано пред входа на сградата на официалното представителство на марката в София. За секунди двамата успели да сканират ключа, да скочат вътре да монтират свой "обучен ключ" и да го запалят. Същото се случило и БМВ X5 на позната на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов от Бургас. Тя била паркирала джипа до входа на Пощенска банка на кръстовището на бул. "Симеоновско шосе" и "Г. М. Димитров". Трябвало им точно 10 секунди да скочат в колата и да я подкарат, докладвали на Цветанов разследващите, изумени от наглостта и техниката на двамата.  Атаката срещу автомобила била щракната от камери, а записът бил едно от любимите видеа на полицаите, които всеки път се дивели на синхрона между двамата и бързината им. А за способностите на Хастара и Пери знаели дори в централите на БМВ в Мюнхен и на "Ауди" в Инголщадт.

Според вещи в занаята, апашите инвестирали най-малко 500 000 евро в специализирана електроника, за да могат да сканират и декодират в движение компютрите и да "обучат" свой ключ, така че да могат да проникнат и запалят автомобила.

Хастара вилнее в България през 2008 г. Преди това събирал опит в Италия и Испания, където работел с най-добрите банди автокрадци. Бил експерт по софтуер. Заедно с 38-годишния Пери, който пък познавал много от действащите ченгета в София, буквално за 1 г. пощурили столицата. Крадели отвсякъде - от центъра, от "Младост", където живеели. В началото им трябвали хора, които да набелязват автомобилите и маршрутите им. Двамата започнали да плащат първо на ченгета от Седмо РПУ, после привлекли за агентура техни колеги от Четвърто. "Двама души, патрули от Четвърто РПУ изгоряха, защото ги спипаха, че им правят отцепка, докато двамата отварят колите", разказват бивши ченгета. По-късно през 2009 г. още двама военни полицаи "изгърмели", след като ги уличили, че набелязват скъпи коли. Подкупните ченгета понякога ескортирали Хастара и Пери след кражбите или ги предупреждавали къде стоят постове на МВР. За "отцепката" по време на ударите и наблюдението униформените получавали по 400 лв. Ако трябвало да правят и ескорт, тарифата скачала двойно. Полицаи били въвлечени и в неуспешния обир на БМВ на финансовото министерство през ноември 2009 г. Тогава Хастара успял да влезе и да запали луксозната 7-ца, но го спипал патрул. Точно заради този опит за кражба Хастара има присъда от 8 г., които сега ще трябва да излежи.

Изпълненията на Асен и Пери са достойни за учебник, признават полицаите. Апашите най-често удряли преди изгрев - между 4-6 часа сутринта. Най-голямото препятствие, след като подкарвали автомобилите, било да намерят GPS-а на колата. Бързали да сложат специална тапа, която заглушавала устройството. Тя се пъхала в запалката на автомобила, откъдето се захранвала с ток. След това колата влизала в специален гараж, който на практика я скривал от всевиждащото око на сателитите с дни. Там следвала друга майсторска операция - двамата намирали къде е монтиран GPS-ът.

По принцип нямало много опции, освен в долната част на таблото, под седалката или в багажника. След кражбата следвал инкубационен период от десетина дни. В това време собственикът на автомобила или застрахователят можели да откупят колата срещу 10-15 000 евро. Ако никой не се обадел, двамата пласирали колите към арабския свят или Русия. В Близкия изток търсели автомобилите с бензинови двигатели, а при братушките на почит били дизелите.

Хастара и Пери не могли да се справят само с един капан, който им заложили инженерите от Мюнхен - в предното стъкло на БМВ започнали да монтират специален чип. В него се кодирали всички данни за автомобила, номера на рама, на купето, на двигателя. Засега четец, който да разшифрова кода, имало само на Капитан Андреево, затова автоапашите избягвали това ГКПП и напоследък започнали да изнасят плячката с фериботи през Италия и Испания.

Пери и Хастара имали доста клиенти и у нас - били "царе" да стегнат краден джип като току-що излязъл от завода. Според запознати, имали свои хора и в КАТ, които срещу десетина хиляди "хонорар" им оправяли документите. Така вместо да се бръкнат с 200 бона, паралии плащали по 60-70 000 лв. на тандема, за да яхнат "чисто нов" джип.

Манолев си тръгва от Айндховен през зимата

Българският национал Станислав Манолев ще напусне ПСВ Айндховен през януарския трансферен прозорец. Това призна 27-годишният футболист пред БНТ.

 

Манолев разкри, че има договорка с „филипсите“ да си тръгне през зимата, ако си намери отбор. Той има контракт с холандския гранд до лятото и тъй като не иска да го поднови е пратен да играе за младежкия тим във втора дивизия.

 

Според българския национал Лудогорец е фаворит срещу ПСВ Айндховен за предстоящия мач от Група „В“ на Лига Европа, тъй като не само спечели първата среща, но е и домакин. Манолев определи и Ивелин Попов като основен претендент за спечелване на приза Най-добър футболист на България за 2013 г.

Подсъдимите по делото "Октопод" - Алексей Петров и Марчело Джотолов, ще могат да пътуват в чужбина. Разрешението им бе дадено на днешното съдебно заседание от съдия Румяна Ченалова.Тя удовлетвори исканията на Петров да пътува първо за Виена от 26 до 29 ноември, където да бъде прегледан от специалист неврохирург. Срещата с професор ще бъде в частна клиника на 28-и ноември. 

Следващото пътуване на Петров ще е между 15-и и 20-и декември до Белград, което е във връзка с работата му като президент на Балканската федерация по карате. 

Освен това на 3-4 декември Петров ще е в Абхазия, където има среща с президента на местната търговско промишлена палата. 

Марчело Джотолов пък ще се разходи до Атина от 16-и до 20-и декември, където е служебно ангажиран. 
Следващата му командировка е до Прага - 6-9 януари. 

Междувременно Софийски градски съд наложи глоба на художника Светлин Русев, който не се яви днес в съдебна зала. Ако на следващото заседание Русев не представи уважителни причина за неявяването си, ще бъде глобен с 200 лева.

Бившият на Анелия митничарят Иво Бързия заби 21-годишна красавица

Бившето гадже на фолк звездите Анелия, а също и на Преслава - Ивайло Разложки-Бързия, заби 21-годишна красавица, съобщи сигурен източник и редовен читател на HotArena.net.

Известен като виден „Дон Жуан“ и топ плейбой на София, Иво Бързия бил оплетен в мрежите на студентка от столицата.

Момичето учи Финанси в столичен университет и отскоро е новата изгора на мачото. Запознати твърдят, че макар отскоро да са заедно, Бързия ухажвал изгората си по всевъзможни начини. 21-годишната красавица обаче била по-обрана в демонстрациите си, защото се страхувала от интриги на недоброжелатели.

Според сигнала студентката била истински пожар, като преди Иво Бързия имала краткотрайна авантюра с автомобилния състезател Жоро Танев. След него обаче момичето започнало да се вижда с бившия на Анелия. Това подразнило състезателя и той й поискал сметка. Разбирайки, че някой притеснява изгората му, Ивайло не се стърпял и започнал гневно да обижда Танев, като дори му заявил, че има много повече възможности и ще го „срине“, ако пожелае.

След размяна на няколко изречения, близки на двамата потулили свадата. Бързия и Танев имат много общи "бройки", затова трудно се спогаждат, коментираха приближени.

Припомняме, че докато имаше връзка с Анелия, Иво Разложки пръсна доста пари по нея. Известен с щедростта и слабостта си към красивите жени, Бързия дори бе поел масрафа по концерта на певицата по случай 10 години на сцена.

Иво Бързия бе арестуван за далавери на митница Аерогара София преди няколко години. Месеци по-късно обаче беше пуснат от ареста, поради липса на доказателства.